Лекуване и преодоляване на психични емоционални травми от миналото и детството

психични травмиПсихичните травми генерират емоции и ако не обработваме тези емоции, те се вкореняват в мозъка и тялото ни. Вместо да се излекуваме от тежкото събитие, травмата остава в тялото ни под формата на енергия и химически вещества в нашия мозък, засягайки живота ни, докато не я открием и не я преработим. Здравословният поток и обработката на тежки емоции, като гняв, тъга, срам и страх, са от съществено значение за лечението на травмите.

Психичната травма се случва много лесно

Тъй като емоциите като гняв и тъга са болезнени и понеже плаченето или пререканията с другите често не са социално приемливи – преодоляването на травмата не се случва автоматично в нас. Вместо това, често потискаме емоциите си, вместо да ги преживеем и обработим. При децата, този процес е още по-труден. Травмите, ако не се излекуват, остават за цял живот. Възрастен човек на 40 години лесно може да се обиди заради външния си вид например.

Носим тези емоционални рани с нас цял живот до зряла възраст и те засягат нашите взаимоотношения, кариера, щастие, здраве … всичко. Така е, докато не ги обработим и не преживеем чувствата си. Не само децата обаче преживяват травми, ние също. Упражнението в статията е подходящо за справяне с травми от детството, както и за тези от сегашния ни живот.

Детството и травмите

Дори и най-любящите и внимателни родители могат да нанесат трайна вреда на детето си. Не искайки да ни виждат зле, нашите родители може би са ни притиснали да продължим напред след тежко събитие. „Не се чувствай зле, не плачи!“, казва често родителят, когато детето започва да плаче. Истината е, че неприятните чувства могат да бъдат добри за нас. Детето е трябвало да се почувства зле за известно време и после да помисли защо се е чувствало така. Това на нас изглежда като сериозна задача за едно дете, но реалността е, че ние не разбираме детските способности и ги подценяваме.

Обикновено не сме се научили как да преживяваме нашите чувства продуктивно. Не сме научени, че емоциите са временни и мимолетни, че имат предвидимо начало и край, че ще оцелеем. Когато не се научим да преживяваме чувствата си, може да интерпретираме всички емоции като ужасяващи.

Като деца, не можем да различим нашите чувства от самите себе си. Смятаме, че ние сме нашите чувства. Ако нашите чувства не се считат за приемливи в определена ситуация, можем да решим, че ние самите не сме приемливи за другите.

Как да преодолеем психична травма от миналото?

За да се излекуваме от травма, трябва да завършим процесите, които е трябвало да завършим преди време, когато са се случвали неприятните ситуации.

Първият път, когато опитате това упражнение, започнете с малка травма.

Стъпка 1 – Заземете се

Трябва да усещате тялото си и себе си тук и сега. За да започнете, намерете спокойно място, където няма да бъдете обезпокоявани. Седнете удобно със затворени очи и поемете няколко дълбоки вдишвания, за да привлечете вниманието си към вашето тяло. Стиснете и освободете мускулите и усетете тежестта в ръцете си. Оставете се да се чувствате свързани със земята под вас. Щом почувствате, че сте съсредоточени в тялото си, преминете към Стъпка 2.

Стъпка 2: Спомнете си

Помислете за ситуация, за която сте се разстроили напоследък или в далечното ви минало. Намерете нещо, което провокира лека до силна емоционална реакция. Прегледайте какво се е случило възможно най-подробно и си представете себе си на това време и място. Преживейте всичко отново с вашите сетива. Когато се появят емоции, преминете към Стъпка 3.

Стъпка 3: Усетете момента

Продължете да дишате дълбоко. След това ментално сканирайте тялото си за усещания. Наблюдавайте всяка физическа реакция, която изпитвате – изтръпване, стягане, бодежи и т.н. Всяко едно от тези усещания е някаква информация, която е трябвало да разберете в миналото. Разгледайте тези усещания и ги опишете на ум с толкова подробности, колкото можете. След като изследвате и опишете всичките си физически реакции, можете да преминете към Стъпка 4.

Стъпка 4: Наименувайте го

Всяко усещане в тялото си свържете с някоя емоция. Усещате ли стягането в гърдите си? Топлина в ръцете си? Усещанията, които имате свържете с емоция, която е би трябвало да изпитвате преди време, по време на момента на травмата. Например стягане в гърдите определете като страх, задух определете като гняв и т.н. Вие ще знаете в този момент кое усещане ще свържете с конкретна емоция. Няма конкретни правила.

Стъпка 5: Приемете усещанията си

Сега трябва да приемете напълно всичко, което чувствате. Независимо дали това е вярно за вашето съзнание в този момент или не. Например: „Приемам и уважавам себе си заради чувството (гняв, тъга, страх и т.н.).“ Направете това с всяка емоция, която чувствате. Приемете себе си с обич и разбиране.

Стъпка 6: Усетете и изживейте

Бъдете със себе си и с емоциите и усещанията си, оставяйки усещанията да ви поглъщат и да текат. Не се опитвайте да ги промените или скриете, наблюдавайте ги. Спомняйте си неприятната ситуация, преживявайте я. Приветствайте всеки дискомфорт, който чувствате, знаейки, че скоро ще изчезне и ще ви помогне да се излекувате. Оставете тялото си да реагира по начина, по който иска или трябва. Ако усетите желание да плачете, плачете. Ако чувствате нуждата да крещите или да ударите нещо, крещете или удряйте въздуха. Изваждането на твоите емоции по спонтанен начин е ключът към това да се изплуват и да ги обработите.

Стъпка 7: Получете посланието и урока

Усещанията или емоциите, които изпитвате в момента, свързани ли са с преживявания от миналото ви? Дават ли ви някаква представа за корена на травмата? Ако не се сещате за нищо, запитайте се: „Ако това усещане или емоция щяха да ми кажат нещо, какво щеше да бъде то?“ Когато прецените, че сте получили идеи и предположения за всички емоции, продължете напред.

Стъпка 8: Споделете

Ако се чувствате комфортно да споделяте преживяването си с някой друг, направете го. В противен случай, опишете го в дневника си. Ако имате профил в Менталико, влезте с потребителското си име и използвайте своя дневник. Опишете събитията, когато се е случила негативната за вас ситуация, как сте реагирали по това време и какво мислите за всичко сега. Говоренето или писането за вашите преживявания и емоции е важна стъпка в лечението на травмите.

В майндфулнес практиките, които са модерни напоследък, се препоръчва да направите накрая медитация и визуализация върху това как след като премислите всичко, негативната енергия се преобразува във вас в положителна. От психична гледна точка, горните стъпки и техника е най-важното, което ще ви помогне със справянето с травмите, но ако сте почитател на алтернативното течение, може да направите и това.

Докато процесът на преодоляване и лечение на травмите може да бъде неприятен в началото, след това ще бъде едно възнаграждаващо пътуване. Енергията, която понастоящем пилеем за травмите, ще бъде освободена и правилно насочена в последствие и ще се изпълните с нова, по-позитивна посока, която ще ви помага да изградите един нов живот.

8 коментара към “Лекуване и преодоляване на психични емоционални травми от миналото и детството”

  1. прекрасно
    това е =
    умението да си обтекаем на външните негативи,които не си причинил,но се стоварват върху

  2. Психични емоционални травми. Всички ги имаме. Аз повече. И винаги са от миналото и детството. Как да се излекуваме? Как да се излекувам аз и да ги преодолея? Моля пишете ми! Благодаря!

  3. Здравейте, Магдалина и Магдалена Б.
    Благодарим Ви за коментарите към статията за лекуване и преодоляване на психични емоционални травми от миналото и детството. Така е, всеки има някакви травми. Всеки човек е преживял различни неща, както и на всеки от нас преживяването се отразява по различен начин.
    Упражнението публикувано в тази статия е много полезно и хубаво. Също така препоръчваме да си създадете профил в Менталико и да опитате неговите многобройни упражнения, съвети, дневници и модули.
    Поздрави!

  4. Лекуване и преодоляване на психични емоционални травми са две съвсем различни неща, както и психично и емоционално са две съвсем различни неща.
    Процесът на преодоляване е вграден във всеки човек. Всеки човек преодолява, има механизми, с които „преодолява“. Тоест, продължава напред. Лекуване е нещо съвсем различно. Човек го няма, а ако иска да се „излекува“ от „миналото“ и „детството“ си, това е съвсем различно нещо. И всъщност лекуване от детството е толкова ужасно казано. Въпросът е да заобичаш детството си и да приемеш травмите в някакъв положителен аспект.

  5. Пълна съм с емоционални травми от миналото. Лекуване и преодоляване няма. Години опитвам. Най-вече от детството ми. И тинейджърските години. Имам известен лек напредък, но като че ли няма оправия. Съгласна съм с Георгиева, че лечение на травми няма. Психиката вече не може да се смени и миналото да изчезне. Детството си не мога да обичам обаче!

  6. Здравейте! Искам да споделя, че направих съветите от статията няколко пъти през седмица две. Работи. Психичните травми от миналото вече не са ми толкова тежки. Не стана от първия път. Просто преодоляването иска време и постоянство. Споделям за да помогна на някого. Поздрави!
    И.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *