Семейно консултиране и терапия

Семейно консултиранеДнес така нареченото семейно консултиране или брачни консултации е честа практика в семейния живот на много двойки и семейства в различни етапи от тяхното съжителство. Семейни и брачни консултации се провеждат ежедневно и навсякъде по света и нуждата им нараства с осъзнаването на хората, че понякога имат нужда от вънпна помощ и подкрепа. В живота на отделната личност, както и при различните общности от хора, възникват редица проблеми, които нарушават нормалните взаимоотношения. В такива случаи е необходима помощ на неутрализиране на възникналите конфликти и за по-сполучливо балансиране с промените в околната среда. Появява се потребността от психологическа помощ.

Брачни и семейни консултации – история

Консултативната психология е сравнително ново явление – от началото на 20 век. 

Дейностите на професионалните консултанти и ръководства в училищата на САЩ са първите стъпки в развитието на съвременното семейно консултиране. През този период се създават първите служби на професионално консултиране и настаняване на младежите на постоянна работа.

Франк Парсънс основава професионално бюро в Бостън през 1908г. с цел да помогне на младите хората да изберат дадена длъжност, да се подготвят за нея и да  заемат. Парсън публикува книгата „Избор на професия”, която играе роля и за възникването на консултативната психология. За да изпълни тази си задача той развива дейност, наречена професионално консултиране.

Обучението на професионалните консултанти в САЩ започва през 1911 г. в Харвардския университет. През 1913 г. се основава първата професионална асоциация – национална асоциация за професионално ръководство (ENVGA).

След смъртта на Парсънс терминът професионално ръководство започва да измества термина професионално консултиране.

Идеята на Парсънс за индивидуално консултиране, самоанализа, индивидуалния избор, е заменена с разпространяване на информация относно работни места. Започват да се разработват курсове по професионално ориентиране.

Първата психологическа клиника е създадена от Лайтнър Утмър през 1896 г. в училищата на щата Пенсилвания. Той основно поставя диагнози и лекува деца с проблеми с ученето и поведението. Тази услуга е използвана от училищния личен състав, когато децата имат академични, поведенчески и социални проблеми.

Семействата с проблемни деца и учениците с емоционални травми проблеми са препращани от съдилища, училища и агенции към обществените клиники, които работят с патологии.

Появяват се и първите обществени услуги за психично здраве. Началото на 20-те години обществените клиники за детско ръководство, наречени демонстрационни клиники за детско напътствие. Те започват да работят с емоционално разстроени деца или с деца с дисфункции. Проблемът е разглеждан като коренящ се в детето, а не в семейството.

Брачни консултации от 30-те години

В края на 20-те и началото на 30-те години започват да процъфтяват брачните и семейни консултации под формата на даване на съвети, информация и обучение.

През 1929 година Абрахам и Хана Стоун откриват първият център за брачно-семейно консултиране в САЩ в Ню Йорк, а след това в 1930 година Пол Попинол създава втория в Лос Анджелис. Тези дейности спомагат за осъзнаването, че проблемите на децата са част от цялостните семейни дисфункции.

През 40-те години се развиват течения за психологични грижи преподаващи различни психологични упражнения за нормалните хора. Тези течения довеждат до консултирането такова, каквото го познаваме до днес.

Карл Роджърс издава епохалната книга върху консултирането „Консултиране и психотерапия” през 1942 година. Той определя консултирането като доброволна връзка в социуми с преобладаващо нормално население. Тази публикация на Роджърс предизвиква силно противодействие на теорията на клинично консултиране, господстващ от 15 години.

Нуждата от семейно консултиране нараства

Обществената потребност от консултиране се появява като резултат от нарастващия личен и социален стрес в обществото, пристрастяване към алкохола и наркотиците, самоубийства и бременности при тийнейджърите, бездомници, безработица и т.н., и поради нарасналата увереност на индивидите и семействата, че консултирането може да помогне за развитие на техния потенциал и да обогати живота им.

Никакъв аспект на човешките преживявания не е толкова емоционално зареден и не оказва такова огромно влияние върху живота ни, както взаимоотношенията ни с другите хора. Основните междуличностни умения обикновено попадат в 4 области:

  • взаимно познаване и изпитване на доверие;
  • точно и недвусмислено комуникиране един с друг;
  • взаимно приемане и подкрепяне;
  • конструктивно разрешаване на конфликти и проблеми във взаимоотношенията;

Взаимоотношенията  в семейството

Необходимо е двамата партньори във взаимоотношението да осъществят междуличностна акомодация, или процес, чрез който двамата участници се приспособяват и адаптират към проблемите, възникващи във взаимоотношението, и които се състоят от два основни компонента:

1. Структуриране на взаимоотношението, или определяне на ролите, отговорностите, нормите, удовлетворяващите стандарти и другите измерения на възникващата връзка.

2. Разрешаване на несъгласията и конфликтите.

Под семейна психотерапия е прието да се разбира комплекс от психотерапевтични методи и прийоми, насочени към лекуване на пациента в семейството и с помощта на семейството. Също така и за оптимизиране на семейните взаимоотношения. Семейната терапия е основен вид терапия, насочена към корекции на междуличностните отношения и имаща за цел отстраняване на емоционалните разстройства в семейството.

Семейна терапия – какво е това?

Семейното консултиране, или семейната терапия включва взаимодействието между професионалното консултиране и семейство, в което членовете на семейството получават помощ да подобрят индивидуалния растеж на всеки от семейството чрез достигане на баланс и здрави взаимовръзки между членовете на семейството.

При тези условия семейните членове трябва да се справят и разрешават конфликти, така че както развитието на индивида, така и развитието на семейството се подобряват. Един от първите основоположници на семейната терапия в Русия, както и в света, е И. В. Маляревский, който създава в Санкт Петербург лечебно-възпитателно заведение за психично болни деца и юноши, администрацията и персоналът, на което отделят особено внимание на диагностиката на взаимоотношенията в семейството на психично болните и ролята на неправилното възпитание за появата на душевните болести. С роднините на болните се провеждат особени сеанси на „семейно възпитание”.

Брачната консултация е термин, който обозначава системното приложение на техники, насочени към модификацията на дисфункционални отношения.

Подходи при брачна консултация

По отношение на брачната консултация са налице три отделни клинични подхода.

Първият от тях е разширяване на силно разпространената през този период психоаналитична ориентация, която фокусира върху индивидуалната динамика на всеки един от съпрузите. Клиентите се приемат индивидуално или от един и същ терапевт, или в сътрудничество с негов колега.

Вторият подход се дистанцира от психоаналитичните проблеми и се фокусира само върху третирането на брачните отношения. Той показва колко е важно да се третира брачният конфликт в присъствието на двамата партньори, да се наблюдава тяхното общуване и да се идентифицират непосредствено техните сблъсъци.

Третият подход фокусира върху необходимостта да се оценят както индивидуалната динамика на всеки от съпрузите, така и конкретния начин, по който преплитането на индивидуалните модели води до дисфункция в общуването и взаимоотношението. Подобен подход включва смесването на различни клинични стратегии, включително индивидуални, съвместни и методи на сътрудничество.

Термините „семейно консултиране” и „семейна терапия” се използват взаимозаменяемо от много експерти, практикуващи в областта.

Развитието на съвременното семейно консултиране

Развитието на семейното консултиране представлява много повече от развитието на отделен клиничен метод. Той отбелязва началото на голяма промяна в областта на терапията към разбирането, че разстройствата на отношенията са свързани със семейни процеси с мрежата на личностните връзки и със социалното обкръжение. От края на 40-те години идеята, че хората действат в рамките на системи, намира място и в семейната терапия. Брачното консултиране и семейната терапия сега са слети в по-общата дисциплина брачна и семейна терапия. Много терапевти, които се идентифицират предимно като брачни консултанти, включват също децата е прародителите в терапията за една или повече сесии. И, обратно, някои семейни терапевти предпочитат да работят с брачното взаимоотношение след като децата, които първоначално са носители на симптомите, се извадят от фокуса на внимание.

Три са основните форми на семейното консултиране:

1. Различните консултанти работят с различни членове на семейството в различни сесии.

2. Конкурентна теория-един и същ консултант работи с различни членове на семейството в отделни сесии.

3. Съвместна теория-консултантът работи с цялото семейство.

Във връзка с фокусирането върху семейната система най-често срещани са три етапа или комбинация от две-три терапии.

Системната ориентация е присъща на цялата област брачна и семейна терапия. Тя обаче се интерпретира различно в различните модели – структурния, стратегическия, преживелищния, комуникативния, психодинамичния. Наред с тази широка ориентация се появяват и други школи, свързани със социалното учене и центрирания върху личността подход.

Теорията за системите е общата рамка за широк спектър от терапии. Много терапевти се позовават на нея, но всеки я разглежда до някъде различно. Брачните отношения съществуват в рамките на система на междуличностното общуване. След като тази структура се определи, се поставят и конкретните цели на промяната.

Представителите на поведенческата теория разглеждат брачния дистрес като разстройство на взаимното подкрепяне. Партньорите могат да преживеят промени в чувствата и познанията си за своите взаимоотношения чрез увеличаване на положителните и намаляване на отрицателните действия.

В клиничната практика различните теоретични модели са свързани със специфични клинични стратегии. Опитните терапевти обаче познават различните гледни точки и ги смесват системно в ориентацията си.

Етапи в семейното и брачно консултиране.

Често изследователите отделят четири етапа на семейна терапия:

  1. Диагностичен (семейна диагноза)
  2. Ликвидация на семейния конфликт
  3. Реконструктивен
  4. Поддържащ

Семейните експерти са съгласни, че връзките в семейното консултиране следват предвидими етапи. Въпреки, че не са съгласни със спецификата на всеки етап, процесите, които те описват са подобни и включват:

Първи етап (първоначален) – развитие на връзките и достигане на семейния проблем.

Втори етап (среден) – помагане на семейството да развие емоционално разбиране на процесите, причиняващи семейния проблем.

Трети етап (краен) – помагане на семейството да научи алтернативни начини на държание, трансформиране на семейната система.

Четвърти етап (краен) – прекратяване, помагане на семейството да се раздели с терапията и да функционира продуктивно без помощта на терапевти.

Колко продължава семейното консултиране

Семейното консултиране обикновено отнема по-малко време, отколкото индивидуалната терапия, защото фокусира по-прецизно върху специфичен проблем вътре в семейството. Когато проблемът е елиминиран, семейството и терапевтът могат ясно да преценят, че целта на консултирането е постигната.

Експертите смятат, че необходимите сесии за семейно консултиране обикновено са между 8 и 20.

Установяване на връзка и достигане до проблема.

Семейното консултиране или терапия обикновено започва като един от членовете на семейството установява контакт по телефона. Човек може да се обажда за член на семейството(идентифициран пациент), който има проблеми влияещи зле на семейството-например неуправляем и безотговорен пубертет, хиперактивно дете, брачен партньор алкохолик.

Хората също могат да се обаждат за себе си, защото имат проблеми, предизвикващи грижа в тяхното собствено семейство.

Семейните консултанти обикновено се опитват да извикат всички членове на семейството, живеещи заедно на първоначалното интервю. По-късно може да се вземе решение дали да се виждат само определени членове на семейството, дали да се въвличат децата и дали ще бъдат необходими отделни сесии на някои от членовете на семейството.

През първия етап консултантът може да сметне за подходящо да обясни целта на терапията и да дискутира собствената си воля и отговорностите на семейството.

В първоначалните сесии консултантът може да помогне на членовете от семейството да се почувстват като социална единица, в която проблем или промяна в един човек може да повлияе на членове от семейството.

В първоначалните сесии семейните консултанти или терапевтът се опитват да установят обратна връзка на доверие. Те междувременно влизат във връзка с промените в семейството, във взаимоотношенията и изясняват основния проблем. Консултантите наблюдават динамиката в семейството, конфликтите, качествата на взаимовръзката.

Консултантът посочва грешните взаимовръзки в настоящите взаимоотношения и описва своята роля, за да помогне на семейството да се придвижи към по-конструктивни модели. След като веднъж проблема се префокусира успешно могат да бъдат поставени целите за промяна, може да бъде изяснено обвързването на всеки член от семейството в споразумение кой ще бъде въвлечен в терапията, дали членовете ще посещават винаги заедно сесиите.

Повишаване на емоционалната увереност и приемане на дисфункционалните модели

В този етап, с помощта на терапевта, семейството изследва и анализира динамиките, които предизвикват проблем. Съпротивата, подобно на индивидуалното консултиране е най-честият позитивен знак, че семейството се доближава до разрешаването на проблема. Страхът от промяна допринася за тяхната съпротива.

Срамът е друга неразкрита емоция често срещана в дисфункционалното семейство. Срамът трябва да бъде признат и обработен, когато семейните членове разкриват тайните си, които те са криели от другите, заради дълбоки чувства. В този среден етап, семействата започват да приемат факта, че връзките могат да се променят и разрушителните съюзи могат да бъдат унищожени. Това осъзнаване води до промени в семейната структура. Ролите стават по-малко резки, груби, комуникацията става по-директна или конструктивна, подкрепата за новите поведения вътре в семейството става по-автентична.

Научаване и прилагане на алтернативни начини на поведение

Тъй като членовете на семейството разбират и приемат как те са довели до началото и развитието на проблема те започват да виждат алтернативни начини за поведение и общуване за тях и останалите членове от семейството. Могат като домашна работа да пробват новото поведение на практика.

ЧЕТВЪРТИ ПОСЛЕДЕН ЕТАП, ПРЕКРАТЯВАНЕ

При успешна терапия и семейно консултиране или брачни консултации, членовете на семейството показват, когато започнат да си разрешават семейните конфликти вкъщи, когато представяното оплакване или синдром вече не съществува.

Семейните консултанти трябва да подготвят семействата за разделяне с консултирането няколко сесии преди истинското прекратяване. Може да е полезно да се припомни какво е постигнато по време на консултирането, какви потенциални проблеми могат да се появят занапред и как членовете на семейството могат да се справят с тях.

ВИДОВЕ СЕМЕЙНО КОНСУЛТИРАНЕ И ТЕРАПИИ

БРАЧНА КОНСУЛТАЦИЯ В ГРУПИ

Когато съпругът и съпругата получават консултация едновременно в група с други двойки, всеки от тях се научава да открива истинските чувства, грижи, безпокойства, потребности и очаквания на другия. И двамата се научават да откриват кога изпращащият и получаващият съобщение изживява липса на съответствие и какво всеки от двамата трябва да направи, за да се подобри общуването между тях. Те се научават и да упражняват междуличностните умения, необходими за прилагането на новото желателно поведение.

Повечето изследователи и специалисти в областта на междуличностните поведения твърдят, че те се учат точно така, както всяко друго умение, т.е. преминава се през няколко основни стъпки:

1.Разбиране защо умението е важно и какво ще бъде от полза за вас.

2.Разбиране какво представлява умението и кои са компонентните поведения, в които трябва да се ангажирате, за да го изпълните.

3.Откриване на ситуации, в които можете да го практикувате.

4.Намиране на някой, който ще ви наблюдава и ще ви казва как се справяте с изпълнението на уменията.

5.Продължаване на процеса на практикуване на уменията.

6.Диференциране на „сесии на трениране” на умението, които лесно можете да овладеете и да изпълнявате успешно.

7.Получаване на насърчение от страна на приятелите и роднините, защото това прави по-лесно практикуването на умението.

8.Продължаване на практиката, докато престанете да изпитвате чувството за изкуственост и не се почувствате естествени.

Преди първата сесия консултантът провежда разговор с всяка двойка. Най-напред той помага на двойката да обсъди накратко основните си брачни и семейни проблеми, както и да посочи чие съдействие е необходимо за научаването и прилагането на желателното ново поведение. След това обаче консултантът насърчава всеки от партньорите да говори за непродуктивното си поведение, за което се нуждае от помощ, и веднага започва да учи брачните партньори да бъдат негови помощници. Тогава консултантът се среща с всеки партньор поотделно, за да изясни очакванията и да прецени готовността за промяна. Накрая той се среща отново с двойката, за да сподели впечатленията си, да прецени готовността им за промяна.

При някои семейни двойки, които имат проблеми с децата си често е желателно да се проведе семейна консултация преди редовната седмична сесия на двойката. Консултантът описва предимствата на семейния съвет и обяснява как той може да се създаде и поддържа.

Ефективният консултант трябва да може да създава добро взаимоотношение с клиентите си. Той постига тази цел, полагайки неподправени грижи за бъдещите си клиенти, съобщава им точно какво ще се очаква от тях, учейки ги да говорят за болката си открито и да определят точно какво ново поведение трябва да се установи.

Консултантът решава кога е време да се приключи консултирането и помага за клиентите си да завършат. Ефективното приключване е съпроводено от сбогуване между клиентите и, оценка на постигнатото израстване, която се прави въз основа на собствените критерии и преценка какво още трябва да направи всеки един и от кого да поиска съдействие за неосъществените цели. Ефективното приключване се използва от консултанта да планира сесиите за проследяване и да помогне на клиентите да открият удовлетворението, получено от прилагане на ново поведение.

Консултантите и терапевтите трябва да разработят стратегии за оценка на прогреса на всеки клиент по време на терапията, при завършването й в последствие. Освен това не е достатъчно да се оцени само дали една отделна техника е била ефективна, а трябва да се определи при кого е имала ефект, при какви обстоятелства, кога се е провело лечението, от кого и с какво равнище на вледеене на техниката.

СЕМЕЙНА ТЕРАПИЯ

Семейната терапия при семейно консултиране или брачни консултации може да се разглежда като опит да се модифицират взаимоотношенията в контекста на семейната среда. Според нея симптомното поведение и проблемите са резултат от погрешни взаимодействия, а не от особеност на даден член на семейството. Тя произхожда от модел, който разглежда взаимодействията като процес на системата, в която всеки изпълнява дадена роля или функция.

Тази теоретична рамка води до такава терапевтична концепция за семейния процес, в която всеки член на семейството изпълнява определена роля при поддържането на системата. Ролята на терапевта е да промени системата чрез подходящи интервенции.

Системите са или отворени, т.е. в тях съществува непрекъснат поток или пък се променят, или затворени. Семейството е отворена система. Отворената система се характеризира с три свойства: цялост, връзка и еквифиналност.

Основни школи в семейната терапия

1. Теория на обективните отношения

Този подход води началото си от Мелани Клайн, според която целта на взаимодействието с околните не е задоволяването на инстинктивните потребности, а по-скоро развитието на Аза.

Терапевтите от тази школа работят предимно с историята и с проблемите между поколенията , а не със симптомите, защото ги разглеждат кат оследствие.

2. Теория на Боуен

Целта на теорията на Боуен е да помогне на отделния човек е да стане диференциран и да се отдели от семейството, придвижвайки се от състоянието на сливане към установяване на „устойчив“ Аз. Терапевтът се разглежда като „наставник“, помагащ на отделните членове да се диференцират един от друг.

3. Структурна семейна терапия

Салвадор Минукин разработва кратковременни методи за преподреждане на семейните структури. Целта на Минукин е да промени структурата на съюзите и коалициите между членовете на семейството и по такъв начин да се променят преживяванията, които имат един с друг. Минукин концентрира вниманието си върху настоящите взаимодействия в семейството, които подкрепят съществуващото поведение. Целта на терапевта е да промени сегашната структура без да се занимава с нейния произход. Миналото не е обект на вниманието на структурните семейни терапевти.

Теория на комуникациите

Този подход произхожда непосредствено от теорията на Бейтсън за двойния възел, според която патологията е проблем на общуването. Ударението се поставя изцяло върху сегашното взаимодействие в системата без оглед на причините или произхода на проблема.

Целта на този подход е да се променят правилата на системата.

СЕМЕЙНА ТЕРАПИЯ С НЯКОЛКО СЕМЕЙСТВА

Семейната терапия с няколко семейства е подход, създаден от Х. Питър Лакьор, който се основава на работата му с хоспитализирани шизофренни пациенти и обединява черти от груповата терапия и съвместната семейна терапия. Лакьор предполага, че ако съберат няколко семейства, това ще даде възможност на всеки от нейните членове да постигне идентификация с другите, което би могло да доведе до разрешаване на практически проблеми. Две са основните предпоставки на тази теория:

– семействата имат както силни, така и слаби страни;

– хората могат да се учат от другите чрез идентификация или непряко учене;

Терапията с няколко семейства преминава през поредица от фази. За разлика обаче от повечето терапии тя е ограничена от времето и обхвата си. Фазите на семейно консултиране и брачни консултации са три: наблюдение, интервенция, консолидация.

Изабела претърпява тежка травма на мозъка като това е последвано то частична едностранна парализа на долните крайници. Източник за проблемите на Изабела става нейното безпокойство за това, че не е привлекателна вследствие на травмата, а така също и конфликта породил се от стремежа й към автономия и от необходимостта й да се опази от зависимостта от родителите.

При семейно консултиране и брачни консултации се търси и в миналото

В семейството на Изабела отношенията помежду им са били хармонични, отсъствали са каквито и да било стресогенни фактори. Единствино физическия недостатък на девойката, независимо от това, че е бил слабо изразен, не е можело да се отстрани. В началото форма на нейната реагиране е било депресивно състояние, което на по-късен етап е било заменено с опити за използване на изразителни средства с цел сексуална провокация.

Психотерапевтът е установил с Изабела отношетия изградени върху доверието и е показал, че той разбира нейните чувства и вижда колко важни са нейните преживявания. Започва процес на обсъждане на конфликтите провокирани от стремежа й към независимост и недостатъчната увереност в собствената си привлекателност. Изабела започва да приема собствените си минимални физически недостатъци.

Отношенията между двамата изградени на основата на  доверие са способствали за по-голяма самоувереност у девойката, а разбирайки природата на своите емоционални конфликти тя е намерила приемливи решения за собствените си трудности.

Различните психотерапевти използват различни подходи, но болшинството от тях биха се съгласили с принципите, които е отделил Рейсман за семейно консултиране или брачни консултации:

1. Внимателната оценка на природата на психологическите трудности при детето е важен момент предшестващ психотерапията и съвременното семейно консултиране и брачни консултации.

2. Психотерапевтът се вслушва в детето и му предоставя възможност за изразяване на собствени чувства и убеждения.

3. Психотерапевтът дава възможност на детето да разбере, че той го разбира и иска да му помогне.

4. Психотерапевтът и детето определят цели и задачи на своите срещи. Също така е важно детето да разбере, че психотерапевтичния процес има свое особена направленост.

5. Психотерапевтът е длъжен да обясни на детето, че неговото поведение не е ефективно или е неприемливо.

6. Психотерапевтът може да изменя психотерапевтичния процес, фокусирайки го направо на социалните взаимодействия.

7. Психотерапевтът следва да предвиди края на процеса на лечението в този момент, когато целесъобразността на неговото прекратяване превишава целесъобразността на неговото продължение.

5 коментара към “Семейно консултиране и терапия”

  1. Аз смятам, че семейно консултиране и брачни консултации са съвсем различни теми. Както и семейна терапия също бе е семейно консултиране или брачна консултация. Първите неща са консултации и обогатяване на информацията на партньорите в семейството относно семейството като цяло, бракът и съжителството. А терапията се фокусира върху проблемите на двойката или семейството и децата им. Едното е информиране и култура, другото е „лечение“ и „психотерапия“ за хора в една обща семейна група. Нека не се бъркат тези неща за всеки случай!

  2. Привет! Има ли някакво семейно консултиране, което обаче да не е семейно, понеже всъщност нямам мъж. Има ли консултации, които могат да ме насочат в подобряване на себе си в насока към започване на семейство? Това е доста по-важно от мен отколкото някакви брачни консултации за заядливи хора, които са си омръзнали

    1. Симона,посетете психолог с когото да работите по въпроса.А за брачното консултиране имате погрешни впечатления.
      Поздрави и успех!

  3. Здравейте! Семейното консултиране и брачните консултации различни услуги ли са? Може ли това да бъде направено от един и същ специалист? Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *