Тревожност при децата и лечение на тревожни разстройства в детската възраст

тревожност при децаТревожност при децата често се проявява, а тревожността като цяло е един от проблемите на съвременната психология, който напоследък се разглежда с особено внимание, съобразно трудните и постоянно променящи се социални условия, в които сме поставени в днешно време.

Въпреки голямото количество експериментални изследвания по този проблем, съществува недостатъчна определеност на понятието тревожност. Някои автори го отъждествяват със стреса или го считат за един от неговите видове.

Лечение на тревожни разстройства и тревожност при деца в миналото

В нашата психиатрична литература доскоро не се правило особено разграничение между преживяването на страх и на тревожност и за това лечението на тревожни разстройства и тревожност при деца е давало слаби резултати . Едва в последните десетилетия тези две понятия намират точното си семантично съдържание и съответна употреба.

В психологията страхът е целесъобразна емоционална реакция, която мобилизира за търсене на стратегии за спасение при реална опасност. Тревожността е емоция, която сигнализира възможна, очаквана, недиференцирана, неясна застрашеност. Същото е при децата.

Това е една от нейните най-важни характеристики. Човешката способност за предвиждане на евентуалното бъдеще и обмисляне на всички възможни алтернативи се явява основата за появата на тревожността.

Какво е тревожност при децата

Бързите промени, които настъпват независимо от нас в средата, в която живеем ни поставя непрекъснато пред нови ситуации и нови изисквания за адаптация. Тази непрекъсната надпредвара с времето за съвременния човек естествено повишава и неговата тревожност пред множеството алтернативи, между които трябва да вземе решение, за да се справи с динамичните условия. Тревожност при децата се поражда по подобни начини.

Тревожността може да бъде и безпредметна или да зависи от чисто субективни фактори, придобиващи значение в контекста на индивидуалния опит, от личностния смисъл, който индивидът им предава.

Тревожността се появява както при наличие на стресори, така и при отсъствие на условия за задоволяване на биологични или психосоциални потребности. Лесно може да се говори за тревожност при деца поради липси на условия или налични негативни фактори.

Човешкия организъм може да бъде разглеждан като хомеостатична система, в която редица показатели на вътрешното постоянство се регулират около едно средно генетично зададено регулируемо ниво. Ако стресогенният фактор извади организма от това състояние на равновесие, настъпва тревога.

Тревожността при децата е състояние

Всичко казано до тук разглежда тревожността като състояние, а не като черта на личността на детето. За да има адекватно лечение на тревожни разстройства при деца, трябва да имаме предвид, че проблемът не е в детето.

Две психологически школи разглеждат проблема за тревожността. Това са психоаналитичната и бихевиористичната. Разликата между техните две теории е, че първите се фокусират върху отдалечени стимули, докато вторите акцентуват върху близки причини.

Тревожността при децата се поражда рано и лесно

Фройд посочва като източници на тревожност ранните травматични събития в живота на децата, когато егото или умствените им способности, необходими за изразходване или ограничаване на инстиктивната енергия, не са напълно развити. Тези събития той подрежда в следната хронологична последователност: 

1. Липса на майка.

2. Наказания, които водят до страх от загубване на родителската любов;
Според Фройд в тези случаи детето може да реагира с тревожност. То може да започне да се страхува от собствените си инстинктивни желания и това да предизвика тревога у него.

Това му позволява да се противопоставя на това си желание. Средствата, чрез които става това противопоставяне са защитите, задействани от тревожността. Тяхната функция е да намалява или да избягва по-нататъшната детска тревожност. 

Детска тревожност и връзката дете – майка

Съливан определя състоянието на детска тревожност като интерперсонална емоция, проявяваща се при фрустриране на връзката дете – майка. Тази емоция се свързва със загубата на сигурността и любовта, с усещане за безнадежност и безпомощност от страна на детето. Всичко това води до едно непрекъснато състояние на напрежение.

В теориите на бихевиористите тревожността се приема като реакция на някакъв непосредствено предхождащ стимул и се поддържа посредством подкрепляне на последствията. Това е така наречения близък стимул. Той може да е външен – като например предстоящ изпит или отхвърляне на значим друг, или вътрешен – себеобезценяване, въображаеми опасности и други.

Ако за човека е свойствено да се страхува от нещо, за детето още повече, предвид заобикалящият го огромен и непозвнат свят. Малкото може да се изплаши от неща, които за всеки възрастен са абсолютно безопасни. Като се има предвид, че страхът се явява наи-опасната eмоция, родители и възпитатели трябва да се обръщат с особено внимание и разбиране към детските страхове.

Причини за детски страхове и тревожност при децата

Първата и най-разбираема причина – конкретен случай, който е изплашил детето (ухапване от куче, засядане в асансьор). Такива страхове се поддават на корекция най-лесно. Но не при всички деца ухапани от куче се развива устойчив, забележим от околните страх.

Това зависи от особеностите в характера на детето (тревожност, мнителност, песимизъм, неувереност в себе си, зависимост от други хора и т. н.). А такива черти на характера могат да възникнат дори когато родителите сами плашат малчугана: „Ако не спиш – ще те вземе Баба-яга!“.

Най-разпространени са внушените страхове. Техният източник са възрастните (родители, баби, възпитатели), които не нарочно, реагират твърде емоционално, предупреждавайки детето за опасности, често те не обръщат внимание на тона и поведеднието си и не си дават сметка, че го плашат повече от самата ситуация. Опасна в такива моменти се явява реакцията на възрастните, в резултат на което детето възприема само втората част от фразата: „Не отивай там – ще паднеш„, „Не пипай – ще се изгориш„. Детето все още не разбира, с какво това дейстие ще му навреди, но то вече чувства тревогата, и естествено у него възниква реакция на страх, която може да се закрепи и разпространи върху други подобни ситуации. Такива страхове могат да се фиксират за цял живот.

Като причина могат да се явят и разпространените страхове сред децата. Например, по-силно дете плаши другите с разни страшни истории.

Детска тревожност заради фантазии

Друга честа причина за страх и детска тревожност е детската фантазия. Детето нерядко си измисля само предмети на страх. Много от нас в детството си изпитвахме страх от тъмното, когато пред погледа ни оживяваха чудовища и призраци, а от всеки ъгъл дебнеха страхотилища. Но всяко дете реагира различно на такива фантазии. Някои ги забравят веднага и се успокояват. А при други може да се стигне до непоправими последствия.

Чувство на страх може да се формира също от вътресемейни конфликти.

Често децата си вменяват вина за конфликтите между родителите им или се боят да не се окажат причина за тях.

Нерядко и причина за страха стават взаимоотношенията с връстниците. Ако  детският коллектив не приема детето, обиждат го, не играят с него – то, естествено отказва да ходи на детска градина, тогава вероятността да се страхува да не бъде унижавано е много голяма.

Тревожността е нормално емоционално състояние, която всички ние сме опит­вали в определени моменти от живота си. Тя е тясно свързана със страха, който е друго естествено и необходимо чувство, от което всеки има опит. Страхувайки се в определени ситуации, ние се предпазваме от опасността.

Детската тревожност и външния свят

Всяко дете слуша и гледа по телевизията различни истории за пострадали от земетресения, наводнения, мълнии, урагани и става свидетел на страха и ужаса, които засегналите изпитват. Всички тези фактори генерират у него основателен страх, защото детето разбира,че това са лоши неща,от които човек страда и понякога заплаща с живота си. Страхът от природните бедствия може да се отнесе към т.нар. вечни страхове. Това е проблем, който засяга цялото човечество.

В повечето случаи децата нямат представа за опасностите, които ги заобикалят, до момента, в който нещо силно и необичайно ги накара да се стреснат. Това поражда силна тревожност у тях.

Тревожност при деца, дължаща се на страх от изоставяне

Децата се страхуват най-много от това да не ги разлюбят и изоставят родителите им. Джон Стайнбек драматично го описва в романа си „На изток от Рая”:”За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш за него е пъкъла, от който трепери.

С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление. Дете, на което отказват обичта към която се стреми, рита котката и прикрива тайната си вина. Друго открадва, дано златото го направи обичано, трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението, и нова вина!”

Детето никога не трябва да бъде заплашвано с изоставяне. Нито на шега, нито в яда си не бива да го предупреждаваме, че ще го напуснем. Човек често дочува как някоя вбесена майка крещи на залисалото се по улицата или в супермаркета дете:” Ще те оставя, ако не дойдеш веднага.”

Подобна реплика поражда непрекъснато прокрадващ се страх от изоставяне. Тя разпалва огъня на въображението и детето си представя как ще го оставят само в света. По-добре да дръпнем детето за ръка, щом се шляе повече от позволеното, вместо да го заплашваме с думи. Семейно консултиране и терапия помага да се намерят проблеми между двойката, които може би пораждат също така напрежение, което се отразява в общуването към детето.

Някои деца се плашат, ако майка им не си е у дома, когато се върнат от училище-моментално се пробужда дремещата в тях тревога.

Когато живота ни застави да се разделим с малките си деца, то раздялата трябва да се предхожда от специална подготовка. На някои родители е трудно да съобщят, че ще отсъстват поради операция, ваканция или обществен ангажимент. Страхувайки се от реакцията на детето, те се измъкват през нощта или когато то е на училище, оставяйки бавачката или някой роднина да изяснява положението. Има и ситуации в които родителя и детето разиграват заминаването и то по-малко се страхува от отсъствието на родителите си.

Тревожност при децата, дължаща се на чувство за вина

Волно и неволно родителите предизвикват чувство за вина у децата си. Вината подобно на солта е полезна съставка, придаваща вкус на живота, но тя никога не бива да се превръща в негово”основно ястие”. Има място за вина и укор, в случай че детето е нарушило правилата за социално и нравствено поведение. Когато обаче забранени за детето са отрицателните чувства или „непристойните” мисли, тогава то неизбежно ще изпитва прекалено много вина и тревога.

За да предпазят децата си от ненужното им претоварване с вина, родителите трябва да се отнасят към детските простъпки така, както добрият механик се отнася към повредената кола. Той не засрамва собственика, а посочва какво трябва да се направи. Не осъжда издаваните от колата шумове, тракания или поскърцвания, а ги използва за диагностични цели. Задава си въпроса:” Какъв е вероятният източник на повредата?”

Голяма утеха за децата е да знаят дълбоко в душата си, че са наистина свободни да мислят каквото си искат, без да се опасяват, че ще загубят любовта и одобрението на родителите си. Полезни са изказванията от сорта на:

„Ти мислиш по един начин, а аз – по друг. Имаме различни виждания по въпроса.

Родителите могат несъзнателно да предизвикат чувство за вина у децата с многословието и с излишните си обяснения. Това особено важи за „модерните” родители, които смятат, че дори когато въпросът е заплетен, а партньорите- незрели, трябва да имат съгласието им, за да могат да управляват.

Детска тревожност, дължаща се на отричане на автономията и статуса

Когато предпазват детето от занимания и задължения, които действително са по силите му, то реагира вътрешно с негодувание и гняв. Гневът на свой ред може да предизвика фантазии за отмъщение, които раждат или вина, или страх от ответната отплата. Резултатът в двата случая е един и същ-тревога.

Децата не усвояват уменията с безупречна сръчност. Нужно им е много време, за да завържат обувките си, да закопчаят палтото си, да обуят ботушите си, да развият капачката на буркана или да завъртят валчестата дръжка на вратата. Търпеливото изчакване и деликатното коментиране на трудността на задачата е най-добрата помощ, която можем да им окажем: ”Не е лесно човек да обуе тези ботуши.” „Капачката на този буркан се развива трудно.”

Подобни забележки саполезни за детето, независимо от това, дали усилията му ще завършат с успех, или с провал. Ако сполучи, то е удовлетворено, защото знае, че се е справило с трудното задължение. Ако не успее, му остава утехата, че родителите му са знаели, че задачата е трудна. И в двата случая детето усещасъчувствие и подкрепа, които създават по- голяма интимност между него и родителите му. То не счита себе си за некадърно само защото не се е справило с конкретната задача.

Много важно е живота на детето да не бъде ръководен от родителската потребност от експедитивност. Експедитивността е враг на детството. Тя може да спъне потенциалните му възможности, задушава интересите му и може да доведе до емоционален срив.

Тревожност при децата, дължаща се на неразбирателство между родителите.

Когато родителите воюват, децата изпитват трвога и вина. Тревога, защото домът им е в опасност. Вина поради действителната или въображаемата си роля в семейния раздор. Основателно или не, децата приемат, че те са причината за домашния конфликт.

Децата не остават неутрални в тази „гражданска война на духовете”, а заемат страната или на бащата, или на майката, което носи вредни последствия както за психосексуалното и м развитие, така и за развитието на характера им. Когато момчето отхвърли баща си или момичето – майка си, те остават без подходящ модел за идентификация.

Когато родителите са принудени да се съревновават за любовта на децата си, те често използват антипедагогически средства, каквито са подкупът, ласкателството, лъжата. Децата растат с разединено чувство за вярност и в постоянна двойственост. Те трябва освен да защитават единия родител от другия, а възможността да играят ролята на единия родител пред другия, оставя траен белег върху характера им. Така децата се научават да манипулират другите, да интригантстват и да изнудват, да шпионират и да клюкарстват.

Тревожност при деца, дължаща се на ограничаване на физическата активност

Липсата на пространство за двигателн игри и занимания разстройва малките деца в много съвременни семейства. Тесните апартаменти и скъпите мебели налагат строга забрана върху катеренето, тичането и скачането. Обикновено ограниченията се появяват много рано в живота на детето; на пеленачето не разрешават да се изправя в количката, на прохождащото бебе- да се качва по стълби, на детето- да тича из дневната.

Ограничаваните по този начин деца натрупват в себе си напрежение, което поражда тревога. Решаването на проблема се съдържа в неговата формулировка. Малките деца трябва да изливат напрежението си във физическа активност. Те се нуждаят от пространство за тичане и от подходящи предметиза игра. Нуждаят се от стая или двор, който да дава възможност за буйни игри в обстановка на психологическа безопасност.

Детска тревожност, породена от среща със смъртта

За възрастните трагедията на смъртта се заключва в нейната необратимост. Смъртта – толкова категорична и вечна, е завършекът на всички надежди.

Ако за възрастните смъртта е загадка, то за децата тя е тайна, забулена в мистерия. Малкото дете не може да схване, че смъртта е неотменна, че нито родителите му, нито молитвите му могат да върнат обратно покойника.

Детето не бива да бъде лишавано от правото си да скърби и да тъгува. То трябва да бъде свободно да изпита печал, щом загуби същество, което е обичало. Човечността на детето се изостря и характерът му се облагородява, когато му се даде възможност да поплаче за края на един живот или на една обич.

Основното изискване е да не изключваме децата от неизбежните скърби и радости на семейния живот. Първото нещо, което трябва да направим, за да му помогнем да посрещне загубата, е да му позволим да изрази докрай своите чувства, страхове и фатазии. Споделянето на дълбоките преживявания със слушател, който не ще остане равнодушен към тях, носи успокоение и утеха.

Детето се чувства по-спокойно, щом фактите му се съобщават просто и откровено, придружени от нежна пегръдка и любящ поглед. Този подход дава резултат, когато самите родители са приели реалностите на живота и смъртта. Както при всички по-важни въпроси, так и в този случай нагласите са по-красноречиви от думите.

Ние преживяваме не една, а комбинация от емоции, които оказват влияние на нашите социални взаимоотношения. Като заключение за тревожността може да кажем, че тя се определя до голяма степен от характера и темперамента на лицето, невродинамичните способности, типа на нервните процеси, навиците, миналия опит и социалното обкръжение. Когато се намираме в това състояние на нашето соматическо състояние, на нашите възприятия, мисли и поведение.

4 коментара към “Тревожност при децата и лечение на тревожни разстройства в детската възраст”

  1. Здравейте! Прочетох внимателно за тревожността при децата и разтройствата. Смятам, че тези неща важат и за деца и възрастни. Благодаря за полезната статия. Искам да попитам обаче нещо друго. Търсих в сайта онлайн психолог, попаднах от Гугъл, но нещо не се оправям. Оставям си имейла във формата. Моля за някаква връзка, защото ми е важно. Благодаря

  2. Здравейте, Магдалена В.
    Благодарим ви за мнението за статията за тревожността при децата и лечението на тревожни разстройства в детска възраст.
    Менталико обаче не е подходящ за деца, тъй като има множество сложни теми, социални и психологични поведенчески упражнения и съвети, които са по-скоро за възрастни хора с по-богат житейски опит.

  3. Много повече са причините и факторите за тревожността при децата, а лечението на тревожните им разстройства е още по-сложно, трудно, бавно и с малки резултати стъпка по стъпка. Много хора смятат, че работата с деца е дори по-лесна от терапията на възрастни. И много хора правят сериозни грешки в лечението, насоките и направлението им. Така от тревога и тревожни разстройства в детска възраст като резултат имаме объркани родители, смутени и още по-тревожни деца.

  4. Това което аз знам за тревожност при децата е че няма лечение. Това е нещо, което трябва да е помислено още преди да се родят. Родителите и бабите и дядовците насаждат тревожност. Най-вече родителите. Тревожността е насадена, заразена и ужасна! Аз имам такава цял живот! Заради нелепости е всичко! Лечение няма, има само привикване и адаптиране към някакъв долу горе нормален живот

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *